- Господин Кенет, коя е историята, която Ви вдъхновява в трудни моменти, в мигове на тъга?

- Аз не съм тъжен. През последните 30 години само веднъж съм бил тъжен. Тогава Христос ми помогна. Иначе никога не съм бил тъжен и ако има нещо, ако имам криза или нещо друго, тогава аз просто се моля.

- Във Вашата книга „2 млн. км в търсене на любовта” разказвате доста лични истории. Как човек преодолява раненото сърце, как успява да надживее болките в живота си?

- Светът има един метод, който се нарича психология. Психологията отчасти може да помогне. Когато човек опре до границите (емоционалните – б.р.), тогава само Бог може да помогне. Въпросът за повечето хора е къде е Бог, кой е Бог. За това въпросът е как човек може да намери Бога. Това е нещо, което става само когато човек вярва. Без вяра не е възможно нищо да стане. Бог се радва, когато може да изяви силата си. Човек може да се обърне към него, защото нашия Бог е личен Бог. Той е личност, а религиите са всъщност система. Психологията е система. Много клиенти могат да се влюбят в своите психолози. Психологът е обучен как да не допуска хората до себе си, това е система. Бог се отваря и допуска човек да погледне в Него и да отговори. Предпоставката, която трябва да бъде изпълнена, е вярата. Аз не мога да вярвам в една стена, защото от стената няма да дойде отговор.

- Вие сте западен човек, какво намирате в православието?

- Това, което аз не намирам на Запад. Тази вяра, за която говоря, идва от сърцето. Православието е вяра от сърцето. Католицизмът, протестантизмът също е вяра, но често пъти е намесен разума. Вярата се превръща понякога във философска система. Резултатът се вижда днес на Запад. Църквите станаха празни, така се появиха различни евангелски деноминации, тъй като те забелязват, че официалните църкви просто умират. Тези евангелски църкви по различни методи се опитват да запълнят тази празнина, но въпреки всичко, много неща остават в главата. В православието намирам всичко, което е истинно. В Литургията, в Писанията на църковните отци, в системата на сърдечната молитва* – това е нещо, което го няма на запад. Това изпълва моето сърце с любов. Когато имам тази среща с Христос, аз се изпълвам с любов.

- Казахте, че църквите на запад са празни, но и при нас има доста проблеми. Има ли формула, по която се решават проблемите в Църквата?

- Има формула, разбира се. Аз виждам проблемите и на православната Църква, които са огромни. Те са потресаващи. [inspic=5443,left,,250]

- Бихте ли ги назовал?

- Корупцията в Църквата – търсят се парите, вместо вярата. Има много хора, които отиват на църква и нямат представа какво е православието. Виждаме как православието се е превърнало в традиция, в култура, но се e освободило от смисъл. Това става и на запад, там учението е променено. Като човек от запада, виждам православното учение. Не гледам хората, защото пред Бога аз също не съм добър православен вярващ. Като погледнем хората, виждаме, че няма надежда. Но аз гледам учението. Учението на запад – католицизма, и реформираната църква е нещо, което става в главата. Решението, което търсят, са примерите. В православната църква аз се запознах с отец Софроний. Има много свети отци от нашето поколение, които още са живи. Всеки християнин – независимо дали е православен или не, трябва да бъде мисионер. И то мисионер чрез своя цялостен живот, а не само чрез думите си. Запознах се с отец Софроний Захаров. В Румъния се запознах с отец Рафаил Нойка. Тогава просто си казах – това е! В католицизма намерих само един човек – майка Тереза. Тя имаше тази любов, просто можеше да я видиш в нея. Всички останали просто бръщолевеха – уж Библия, Библия, но те не я живееха Библията.

- Какво е решението?

- Решението е в примера. Хората имат нужда от пример, от модел.
По време на проповедта те са чули всичко. Те знаят, че всичко е истина, но въпреки всичко, не ги докосва истински. Това е проблемът. Любовта докосва. Любовта влиза в сърцето и това е пътя. Всъщност тези 2 млн. км, които аз изминах, са само 30 см от главата до сърцето. Това е нещо, което работи само, ако имаш пример, модел. Това е все едно като да имаш добри и лоши учители в училище. Можеш да мразиш математиката заради учителя. Можеш да обичаш математиката, защото имаш учител, който те вдъхновява и си казваш: „Страхотно”.

- Когато в началото Ви попитах за историята, която Ви вдъхновява, очаквах, че ще разкажете историята, описана във Вашата книга – срещата Ви с майка Тереза и ръката, когато е посочила буквата…

- Кое беше това с ръката? Аха, буквата „М”. По онова време всичко, което имаше общо с църквата, го свързвах с мъже. Иисус беше мъж, Бог Отец, свещеникът, който ме изнасилваше… При майка Тереза видях, че тя е истинска. Именно поради това аз не можех да намеря баланса между християнството, този мъжки свят на Църквата и любовта, която тя имаше. Така майка Тереза забеляза, че аз не съм готов да приема християнството. Тя ми каза: „Преди да си тръгнеш, ако се почувстваш зле, отвори си ръката и погледни. Всеки човек има това „М” в ръката си”. Всеки човек! И ако примерно, мъжете те смущават, може да стане чрез Мария, майка Богородица (той разтвори лявата си ръка и очерта буквата „М” по линията на дланта си, след което взе химикалка и изрисува буквата „М” – като Мадонна и на моята длан – б.а.). Аз не го направих. Аз отидох при будизма и там се надявах да намеря място.

- Много момчета имат Вашата съдба не само в Католицизма. Някои други са минали през наркотиците…

- Аз също.

- Какво бихте казал на семействата и на самите младежи, които се борят с тази болка. Какво бихте казал на хората, които са надживели подобен стрес?

- На семействата или на самите хора?

- И на семействата, и на зависимите, защото те са свързани.

- Ако хората започнат да вземат наркотици, за това винаги има причина. Има и много богати хора, на които им липсва любов. Липсва им някой, който да им обърне внимание. Животът е скучен (за тях – б.р.). Животът с Бога не е скучен. Но ако те нямат родителите, децата няма да го усетят. И отново имаме лицемерните християни, които задължават децата си да ходят на Църква. Това е най-бързият начин, с който децата могат да бъдат изгонени от вярата. Ако нямаш истински живот, търсиш заместител. Наркотиците са заместител, алкохолът е заместител, сексуалността, модата – всичко е заместител. Част от вината е и при родителите. Но може и хората, които са вярващи, които имат истинска вяра … винаги има изкушения. Всеки човек има собствената си свободна воля и за родителите тогава става трудно, когато видят, че децата почват да вземат наркотици. Тогава остава единствено молитвата. Ако имаш истинска вяра, тогава Бог ще подейства. Аз почти бях умрял и после излязох. На младите хора бих казал какъв е този живот, за да могат да го видят при мен и да им кажа кое е заместител. Такива хора идват често при мен. Ако например, се занимаваш с наркомани, виждаш – те са станали зависими. Дори хашишът те прави ментално зависим, защото човек винаги търси това състояние на удоволствие и на спокойствие. След края отново идва този дух, който казва: „Трябва да имаш кеф”. Ако имате доверие, трябва да ги хванеш за ръка, защото сами няма да успеят и трябва да им покажеш, че другото е по-добро. Много така са успели да излязат.

- Вие споменахте, че сте бил насилван, но младежите, за които хомосексуализма е избор – какво казва Църквата за тях?

- Хората, които са хомосексуалисти – често Църквата осъжда такива хора. Бог не ги осъжда. Бог обича грешника, но не греха. Това означа, че в Божийте очи хомосексуалистът е болен. Аз също съм болен пред Бога, аз нямам право да осъждам хомосексуалиста, но аз мога да му помогна да узнае, че има нещо в него, което е нарушило баланса. Мога да му помогна да познае Бога и така Бог да върне отново баланса. Има лекари, психолози, които казват, че всичко било генетично. Като християнин, аз знам, че това не е генетично. Толкова пъти съм бил изнасилван не само от този свещеник (за когото описвам в книгата си – б.р.), и в Америка, и в Германия, бях малко женствен. При мен генетично ли беше? Не. Ако аз имам силата в Светия Дух и в Христос, тогава този дисбаланс може да бъде преодолян. Миналата година в Черна гора дойде един мъж с такива наклонности при мен. Понякога ходя на сауна, на фитнес, доближава се някой и иска да навлезе в личното ми пространство, да ме гали. Отговорът ми е – „мисля, че търсиш любов, обаче сексът не е любов. Ако искаш да познаеш твоята истинска нищета, аз мога да ти помогна да намериш любов.” Аз не осъждам тези хора.

- Говорите спокойно за проблемите… 

- Защото съм ги преминал. Аз съм реалист. Аз нямам едно такова свято православно лице и да пея само „Алилуя”. Или сме истински, или сме лицемери. Бог не обича лицемерието.

- Това ли е християнството – искреност? Какво е Христос?

- Христос е въплатена любов и в същото време любов и живот. Всичко останало е само заместител. Това е нещо, което тръгва не само от грехопадението, но и когато Сатана падна от небето. Тогава той се опита да отведе хората от Бога чрез гордостта.

- Вие не за пръв път сте в България. Видял сте страната ни дори и по времето на социализма. Как прескочихте Желязната завеса? Какво видяхте тогава в България?

- Бях през 60-те години в България, минавах транзит, бях на автостоп. Беше много депресиращо, всичко беше толкова потискащо. Тогава просто се задушавах, не можех да дишам тук. Това беше усещането ми – страх, който всички хора имаха. Те бяха захлупени, цялата страна беше като под един похлупак. Чувствах, че хората се боят от тази система. Това беше нещо, което усетих. Аз нямаше да издържа, нямаше да мога да живея тук. Но ако се бях родил тук, Бог ми е дал моя характер по какъв начин трябва да се справя с нещата. Щях да намеря начин да се справя и със социализма.

- В момента много млади хора търсят реализация в чужбина. Каква е ролята на християнина – да се справя там, където е или да търси своето щастие навън?

- Свободата е в сърцето, а не в системата. Ако днес бях в Китай… Свободата е вътре, това е нещо, което хората не могат да проумеят. Те си мислят, че ще намерят пари в Германия, в Швейцария и това ще им даде свобода. Това е само илюзия. Аз имах същота илюзия. Много трудно е човек да преодолее това разстояние от главата до сърцето и не става без вяра. Не може без вяра. Сократ е можел само да изпие чашата с отровата. Той е имал свободата. Младите хора днес не са сократисти, а са анархисти. Те си мислят, че ще открията на запад пари и ще бъдат свободни. Вярно е – парите не правят хората щастливи. Обаче и липсата на пари също не носи щастие. Не можем, нямаме право да се сърдим на хората. Трябва да имаме любов. По този начин можем да спечелим доверието на хората. Понякога говоря и на 11-годишни. Или говоря на хора, които почти са починали – на 80-90 години. За мен няма значение. Аз имам една единствена задача – аз съм опитал любовта в срещата с Иисус Христос. От тогава аз просто не мога да си затворя устата, тъй като това е нещо толкова прекрасно. Това е нещо, което работи.

- Свирите ли още? Коя е песента, която се готвите да напишете.

- Аз постоянно пиша песни за любовта. Моята любов не е вече тази – „Аз те обичам, ти ме обичаш” (припява с усмивка – б.а.), защото подобна любов след 2 години е разведена. Това не е истинската любов. Аз днес пиша за любов, за взаимоотношения. Разбира се, любовта има нужда от отсрещната страна, от „ти”. Аллах няма отсрещна страна. Буда също нямаше. Кришна и без това го е нямало, той е просто измислица. Но нашият Бог има „ти” – Отец, Син, Святи дух. В иконата на Рублов Отец гледа към Сина си, не гледа към Святия Дух. За това християнството е толкова уникално, защото Бог е любов, любовта търси отсрещната страна. За това Бог създаде Адам и Ева. Докато Кришна и Буда – всички тези просто се връщат в едно самоунищожаване. За това не можех да живея там. Тази опитност беше убийствена. Така че, моите песни ще бъдат: „Аз Те обичам истински и то за цялата вечност.”

*Някои християни се молят с Иисусовата молитва – „Господи, Иисусе Христе, сине Божий, помилуй ме, грешния” или по-краткия вариант: „Господи, помилуй”.

_______________________________________

Интервюто е на Весела Веселинова
Източник: argumneti-bg.com