И в тази онтологична безизходица творението се опитва да нагоди Твореца към себе си. Бродим, обречени в този шизофреничен водовъртеж, който сами завъртаме, от зората на Съ-творението.

И в безизходицата си ""пришиваме"" Евангелието спрямо собствените си немощи и слабост. А това е духовно лицемерие.

В статията ми ""Православни недоразумения""разглеждам именно тези уродливи и отровни за църковния организъм явления, и тук трябва отново ясно да прозвучи, че не можем да излъжем Бог. Впрочем, не можем да излъжем и себе си. Но можем да си навредим.

Затова и тълкуването на скромния по обем, но ""мъчносмилаем"" и безконечен в посланието си Нов Завет е ""мастър левъл"" в теологията. Именно защото думите на Христос са толкова прости, ясни и конкретни, а ""стрелите"" на Словото Му попадат винаги точно в ""десятката"" на нашите сърца.

И точно тук е ""капанът"", в който попадаме. Именно поради тази семплост и кристалност на Божието послание много ""христови"" се опитват да блеснат, не с оригинално тълкуване, а с ялово оригиналничене.

А знаем, че думите ни трябва да са ""да, да; не, не;"" (Мат. 5:37).

Но Истината винаги е била една. И лицето ѝ е едно. Тя не се нуждае от грим и камуфаж, защото няма какво да прикрива и не познава страха, не се крие и не бяга от никого. Тя няма сянка, която да води след нея и друг смисъл, да крие други внушения.

Истината е една и тя цялата е в Словото на Христос.

Но То не винаги е удобно за нас. За нашите принципи, разбирания и светоглед. Често дори ги разобличва и ""обесва"" с краката нагоре.

Защото християнството е религия, която стъпва върху канони.

А канонът, например, казва: „не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви; защото, всеки, който върши това, е гнусен пред Господа, и тъкмо поради тия гнусотии Господ, Бог твой, ги изгонва отпреде ти"" (Второзак. 18:12).

И още: „Врачка да се не оставя жива” (Изх. 22:18).

И “Ако мъж или жена извикват мъртъвци или врачуват, да бъдат умъртвени: с камъни да бъдат убити, кръвта им е върху тях” (Левит 21:27).

Тоест, ако, например, сте от онези 70-80 % от българите, които се доверяват на врачки, гледачки, екстрасенси, среднощни медиуми по кабеларките, самозвани пророци и духовни гурута със съмнителна репутация (и ясна финансова мотивация), то вие не се те християни. Точка.

Няма как да лайкваш статуси с дъновистки ""откровения"" във Фейсбук или Туитър, да речем и после да се мислиш като християнин.

Защото ""на страхливи и неверни, на мръсници и убийци, на блудници и магьосници, на идолослужители и на всички лъжци делът им е в езерото, що гори с огън и жупел; то е втора смърт""(Откр. 21:8).

Няма как да обичаш детето си или родителите си повече от Господа и да си християнин, защото ""Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене"" (Мат. 10:37).

Ти сега четеш това и си задаваш въпроси. И вероятно намираш най-удобните за теб отговори. Но, ако в света, в който живем, в който отново започна безпрецедентно насилие и гонения срешу християните в най-първите и най-древни християнски земи, ако утре ""огънят"" на антихриста стигне и пред твоята врата и слугите му те заставят да направиш своя избор и да се отречеш от Господа, за да запазиш живота на детето или близките си, ще го направиш ли?

Помниш ли, че Христос ни каза: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка ѝ, и снаха от свекърва ѝ"" (Мат. 10:34-35).

Затова и Христос няма как да ни е ""удобен"". Защото не Го разбираме и не сме готови за Него.

Защото християнството не е сълзлива религия на отчаянието и самосъжалението. Християнството изпитва и възпитава ""мъжеството"" на духа. За да се превърне впоследствие в дом на същия този вече ""възмъжал"" и ""зрял"" дух. В ""крепост"" на здравата мистика.

Христос не е проповядвал, за да обсъждаме днес ""какво е искал да каже"", на чаша кафе след службата. Най-малкото, защото след служба човек се прибира, осмисля и съ-преживява за пореден път това, което свещеникът е прочел от Евангелието. Божието Слово.

Църковната служба не е другарска среща или сбирка на ветерани от фронта, където след досадната, но ""задължителна"" служба, да се видиш с приятели, да пиете кафе, да пофилософствате фригидно и след това да се ""забиете"" за няколко часа в МОЛ-а.

И ето, че отново се мъчим да затворим духа в тясното бурканче на материята…

Но, да се върнем на темата.

Защо Христос ни е толкова ""неудобен""?

Всъщност, беше казано достатъчно.

Христос дойде не за да ни донесе ""удобство"" и ""безоблачно"" мирно съжителство с вируса, с болестта на греха, а именно за да раздели с ""меча"" Си, със Словото Си злото от доброто, лицемерието от искреноста, фалша от истината, красивото от грозното, вечното от тленното, живота от смъртта...

А това е истинска трагедия за блажения ""робски"" сън. Когато сме роби на себе си. Но трагедията може и да е катарзис, защото ""който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази"" (Мат. 10:39). 

Тихомир ИЛЧЕВ, Портал"Всемирното Православие"