За една част от обществото, този жест е изключителен пример, за смирение, за други - това „смирение” е поредната „сценка”, умело режисирана от PR-отдела на Ватикана.

Колкото до смирението на „Светия отец” не трябва да забравяме, че той е йезуит, а избира името на св. Франциск от Асизи (основател на Ордена на миноритите - „по-малки братя“ на Христос, т. нар. Францискански орден), за когото смирението, състраданието и отказът от материалното са основните житейски коловози, които трябва да бъдат следвани от християните.

Полезно е да се помни, че още от възкачването си на папския престол, кардинал Хорхе Марио Берголио отправи призив за една „бедна Църква” и категорично заяви намерението си невинаги да спазва протокола на Ватикана (един от най-строгите на планетата, съперничещ си, по своята педентичност, може би единствено с протокола в Бъкингам).

Франциск отказа да обуе и традиционните, за папата, червени обувки; използва евтин автомобил, което за духовен предводител на 1 милиард и 200 милиона католици на планетата е меко казано рисковано; обикаля свободно улиците на Рим, за да си купи парче пица; измива публично краката на мигранти; отказва да съди хората, заради сексуалната им ориентация („ако са добронамерени и търсят Бога”); демонстрира изключително топло отношение към православния свят и дори присъства на православни песнопения и т.н., и т.н….

Но, на фона на този щедро демонстриран либерализъм и реформаторски дух, папа Франциск често се допитва до своя предшественик Бенедикт XVI – един съвсем „традиционен” и консервативен папа, към личността и опита на когото либералът-реформатор Франциск нееднократно е заявявал своето дълбоко уважение.

Въпреки това, огромна част от католиците открито не харесват папа Франциск именно, заради неговия либерализъм. Много католици са ми споделяли, че, според тях, той е най-вредният суверен на Светия престол.

Въпреки че, Франциск подражава на Христос, Който измива краката на своите апостоли. Но Христос прави това на Тайната вечеря, а не на площада, пред множеството, като добър PR на смирението, съпроводен от одобрително клатене на глава и многозначително цъкане с език от „зрителите”.

Естествено ще е несериозно, ако пропуснем факта, че почти всяко действие на римския понтифик е неизменно следено, запечатвано от камери и разпространявано в медиите.

И, все пак, какво му пречеше на аудиенцията с Южносуданските лидери да ги призове за мир и да целуне краката им на 6 очи? Ами, просто, това нямаше да е добър PR.

Главното питане тук обаче е друго – кой има по-голяма нужда от подобни акции и представления?

Миряните? Медиите? Или Ватикана?

И трябва ли ние – православните, да обръщаме такова внимание на дейността на папата и да се възмущаваме от неговите действия, след като, въпреки отмяната през 1965 г. на взаимните анатеми (от 1054 г.) от вселенският патриарх Атинагор I и папа Павел VI, ние не сме в общение с (Римо)Католическата църква?

Или може би това възмущение ни е необходимо, за да си самодокажем, за пореден път, колко сме прави ние, а грешни - те?

Но, мисията на всеки христов, на всеки православен е да разкрива заблудата на „Филиокве”, заблудата за „наместничеството” на Христос на земята, заблудата за „непогрешимостта” на един обикновен човек, пък бил и той и римски понтифик.

Да се каже ясно, че разместването на Десетте Божии заповеди, всъщност е нищо друго, освен светотатство.

Но, за да отвориш очите на заблудения, трябва да го познаваш. А за болшинството миряни в православния свят каноните, ритуалите, визията и историята на Ватикана са непознати точно толкова, колкото за болшинството католици православието е „тера инкогнита” населена с „езичници”, разделящи Църквата на етнически принцип.

Няма как да познаваш другия, ако не познаваш себе си и собствената си вяра. За съжаление е публична тайна, че българите, са едни от най-религиозно неграмотните нации, често утоляващи духовната си жажда със странен бульон от езичество, суеверие и „битово християнство”.

И всичко това се случва на фона на внушителните над 80% български граждани, гордо заявяващи се като „православни”, повечето, от които, преди да отидат „на църква”, минават през врачката. Или обратно.

В този смисъл, проблемът на православните не е, че папата е целунал нечии крака и измил други. Или, че обича пица „на парче”. Проблемът е, че когато „православното” ти съзнание не е изпълнено със знания за вярата ти, а сърцето ти не прелива от духовен опит, се получава вакуум, който е идеална почва за камуфлажната духовност, засявана, наторявана и грижливо поливана от врачките, кукерите и среднощните ТВ-магове.

И папата няма никаква вина за това.

Вината е в един режим, който половин век даваше всичко от себе си, за да смачка душата на българина и в този си стремеж, надмина собствените си очаквания. Но това е друга тема, a нашата не е нито кой е папата, нито добър или лош е PR-ът на Ватикана. PR-ът е реклама, а рекламата се крепи, ако не на откровената лъжа, то поне на украсяването на фактите и „розовата” хипербола. А дали ще им се поддадем е избор на всеки един от нас – „зрителите”. 

Тихомир ИЛЧЕВ