. 


През последните дни, за пореден път, станахме свидетели на метастазите на една болест, която разяжда родното ни общество вече 30 години. Тоталната идейна мъгла и ценностна дезориентация получиха нов импулс, след публикуването на Националната стратегия за закрила на детето 2019-2030 г..

 

От Св. Синод на БПЦ призоваха за цялостната й редакция, а след това на официалния сайт на Патриаршията беше публикувано и становище по темата. Веднага се надигна вой, най-вече срещу заклеймяването на аборта, освен при наличието на „най-тежки и необратими заболявания на майката“ (стр.3 от въпросното становище) и срещу позицията изложена в документа, за използването от родителите на „допустими вербални или физически средства за корекция на детското поведение” (стр. 8).  

 

Впоследствие Русенският митрополит Наум изрази несъгласието си с въпросното становище и заяви, че то не е разглеждано и одобрено от Св. Синод. Патриархът също потвърди това и декларира, че Църквата все още няма официална позиция по темата, а Ловчанският митрополит Гавриил, от чиято епархия становището беше изпратено до сайта на Св. Синод, поднесе публично извиненията си.

 

И тук „скандалът“ трябваше да угасне толкова скоропостижно, колкото се разгоря. Но само за няколко дни се сътвори толкова много шум за нищо, че и Шекспир би ни завидял.

 

Не искам да коментирам въпросното „становище“. В него има позиции, които категорично подкрепям, но има и моменти, които следва да претърпят допълнителна преоценка и осмисляне. Медиите обаче веднага ни обляха със сочни мръсно-жълти заглавия в които обявиха, че Църквата подкрепяла „шамарите” и насилието над деца, и се обявявала „против” абортите.

 

За самозаявяващото се като (над 80%) православно БГ-общество обявяването на Църквата „против” абортите се оказа повече от шокиращо. Но няма как трезвомислещ, а още по-малко богословски грамотен човек да си въобрази, че БПЦ (или която и да е друга поместна православна църква или религиозна институция, представляваща друга християнска деноминация), би се обявила в подкрепа на абортите.

 

Истерията застигна дори главният редактор на една от водещите печатни и онлайн медии у нас, заради това, че (въпреки традиционно заеманите от него либерални позиции), си е позволил да защити становище на „ретроградната” БПЦ против абортите.

 

Един мастодонт на (соц.)културата дори цитира в ефира, на едно не толкова културно токшоу, стихове от „ЕклЕсиаст” (вероятно е имал предвид 24-тата поред „Книга на ЕклИсиаста или Проповедника” от Ветхия Завет), подчертавайки, че четял Библията и вярвал, че (по принцип) има Бог, но не вярвал на „институцията” Църква. Това е все едно да кажеш, че се прекланяш пред изобретяването на печатната преса, но не смяташ, че Йоханес Гутенберг заслужава някакво признание и уважение за това.

 

По-тревожното обаче е друго, в посткомунистическа България е модерно БПЦ и в частност архиереите от състава на Св. Синод да бъдат публично линчувани, за тяхната „апатия”, „незаинтересованост” и „бездействие” по обществено значими проблеми. А когато Църквата вземе отношение (а тя винаги го прави, по наистина важни за обществото теми) тогава същите тези, които иначе гръмко се афишират като православни, започват да обвиняват Църквата, че се месела „навсякъде” и взимала отношение по всички теми.

 

Спомням си как преди няколко години срещу Църквата се изви същият вой, когато Варненският и Великопреславски митрополит Йоан изрази несъгласието и обидата си от фото-изложбата на един неизвестен автор, който пък се почувства „инквизиторски” цензуриран.

 

Но това са метастазите на дезориентацията - да не си наясно с позициите, целите и желанията си и да не знаеш какво искаш…

 

Впрочем този периодично повтарящ се, истеричен „другарски съд” срещу Църквата, ми напомня за един позорен и зловещ процес, останал в историята като Synodus Horrenda - срещу вече мъртвия папа Формоз Портуенски (неправилно изписван като Формоза и свързан с България), иницииран от неговия наследник на Римския престол папа Стефан VII.

Тялото на Формоз е ексхумирано и поставено на трон в църквата Сан Джовани Латерано. Освен това до тялото на мъртвия папа е заставен да стои дякон, който да отговаря вместо него по обвиненията, отправени срещу Формоз - преди около двадесет години - при Йоан VIII. Накрая е решено, че мъртвият папа е недостоен за Светия престол, поради „съмнителните“ си отношения с Източната църква. Смъкнати са папските одежди от безжизненото му тяло, всичките му заповеди и решения са обявени за невалидни, а трите пръста на дясната му ръка, с които приживе е благославял, са отрязани. 

Тихомир ИЛЧЕВ, pravoslavie.bg

Мислех си, че само аз виждам дивашките настроения към НАШАТА църква.
Това не е случайно. Медиите, нета, киното, билбордовете, рекламите, ВСИЧКО това е в ръцете на ВРАГОВЕТЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО и особено на ПРАВОСЛАВИЕТО, щото Русия е негова опора днес. Но то е било и още ТРЯБВА ДА БЪДЕ и НАША опора.
При управлението на Симеон Втори, един "Европейски съд за правата на човека", всъщност ЧАСТЕН СЪД (?!?!?) осъди България, че е изгонила "алтернативния синод" на Фори Светулката от храмовете. Наложи се тогавашния президент Първанов да защити Симеон и България със заплахата, че ще се обърне към... Руския патриарх за защита... До днес работи тоя съд в Страсбург...