Т.е. като народ – изконно православен, заявяващ се над 80% като такъв във всички национални допитвания и анкети, ние ще борим демоните с… езически ритуали. И “настроение“…

Впрочем, винаги около 31 октомври в православния свят се заформя някаква истерия.

Но има ли почва за нея?

Хелоуин произлиза от вярванията на древните келти, че в нощта срещу Нова година – Samhain (Самейн), на 1 ноември се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята. За да се предпазят те гасели огнищата и се превеждали в зловещ вид. През 853 г. папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден на Вси светии – All Saint’s Day, Hallowmas или All Hallows, а през 1000 г. Църквата обявила 2 ноември за Ден на всички души – All Souls’ Day. По-късно обичаите за трите празника се слели в един – Hallowe’en.

Ето че това древно окултно и езическо наследство с демоничен привкус (досущ като нашите кукери) касае само католическия и протестантския свят и православните не би следвало да се терзаят заради него.

Проблемът идва от факта, че страните, в които основно се празнува Хелоуин – САЩ, Канада и Великобритания, са едни от най-развитите и силни икономики на планетата, което пък е неимоверно мощен трамплин за масовото разпространение на техния език, а оттам и на културата и обичаите им. Най-вече сред подрастващите и младите хора, които пък са бъдещето на всяка нация. И оттук спиралата на злото се завърта неумолимо…

Разбира се, никой не може да принуди никого да се гримира като вампир, дявол или сериен убиец. Някои предпочитат по-“безобидни“ маскировки – например като фея (за момичетата) или като капитан Джак Спароу (за момчетата).

И все пак – ти танцуваш, забавляваш се и несъзнателно се (по)кланяш на сатаната, увлечен в безобидния маскарад и облечен в безобидния си костюм.

А злото “надушва“ именно тези – “безобидните“, като гладен хищник, показва им се с най-“светлия“ си грим и най-перфидно прониква и се настанява в умовете и душите им. Злото винаги пристига върху бели облаци и с искряща усмивка, защото не иска да те изплаши и прогони. То се нуждае от теб и затова печели твоето доверие, симпатии и (понякога) възхищение и те приспива. А сънят те превръща в негов роб.

Но ти го обичаш. Като някакъв злокобен Стокхолмски синдром, защото отровният мехлем винаги ухае по-приятно от горчивото лекарство.

А на прицел винаги са най-беззащитните – децата, атеистите и неукрепналите във вярата. Любимите жертви на сатаната. Децата –поради своята чистота и наивност, атеистите – поради своето невежество и горделивост, а неукрепналите във вярата – поради своята слабост и съмнения.

Но как най-лесно да ги привлече?

Разбира се, под формата на безобидна игра, забавление, маскарад… Всичко трябва да създава усещането за една невинност и непринудена “нормалност“. И да е направено толкова изкусно, че статии като тази да изглеждат не просто нереални и смешни, а дори налудничави.

И целта е постигната.

Мнозинството от “православни“, участващи в кукерски маскаради у нас например не съзират никакъв конфликт между окултно-езическите си костюми и учението на Христос. Стига се дотам свещеници да бранят’ кукерските обичаи от свои събратя расоносци, дръзнали да заклеймят този “изконен“ български обичай.

И както съвременният роб трябва да вярва, че е свободен, за да е по-лесно манипулируем и управляем. (Той може да си позволи да се облича, говори и държи както пожелае, дори да си смени пола, но не и да закъснее за работа.) Така и в духовната практика обладаният не трябва дори и да подозира, че е обладан. Точно обратното – той трябва да вярва, че е примерен християнин, че дори е истински Христов войн и се бори със злото.

Неосъзнавайки, че истинският проблем не е в “чуждопоклонството“ и в търсенето на “родна“ алтернатива на един езически ритуал с друг.

Защото не можеш да пребориш злото със зло… 

Тихомир Илчев, pravoslavie.bg, 31.10.2017