За една част от обществото този жест е изключителен пример за смирение, за други - това „смирение” е поредната „сценка”, умело режисирана от PR-отдела на Ватикана.

Полезно е да се помни, че още от възкачването си на папския престол кардинал Хорхе Марио Берголио отправи призив за една „бедна Църква” и категорично заяви намерението си невинаги да спазва протокола на Ватикана (един от най-строгите на планетата, съперничещ си, по своята педантичност, може би единствено с протокола в Бъкингам).

Франциск отказа да обуе традиционните за папата червени обувки; използва евтин автомобил; обикаля свободно улиците на Рим, за да си купи парче пица; измива публично краката на мигранти; отказва да съди хората заради сексуалната им ориентация („ако садобронамерени и търсят Бога”); афишира изключително топлото си отношение към православния свят и дори присъства на православни песнопения и т.н., и т.н….

Но на фона на този щедро демонстриран либерализъм и реформаторски дух, папа Франциск често се допитва до своя предшественик Бенедикт XVI – един съвсем „традиционен” и консервативен папа, към личността и опита на когото либералът-реформатор Франциск нееднократно е заявявал своето дълбоко уважение.

Въпреки че Франциск подражава на Христос, Който измива краката на своите апостоли, но Христос прави това на Тайната вечеря, а не на площада, пред множеството – като добър PR на смирението, съпроводен от одобрително клатене на глава и многозначително цъкане с език от „зрителите”.

Какво му пречеше на аудиенцията с южносуданските лидери да ги призове за мир и да целуне краката им на шест очи?

Ами, просто това нямаше да е добър PR.

Главното питане тук обаче е друго – кой има по-голяма нужда от подобни акции и представления?

Миряните? Медиите? Или Ватикана?

И трябва ли ние – православните, да обръщаме такова внимание на дейността на папата и да се възмущаваме от неговите действия, след като от 1054 година не сме в общение с (Римо) Католическата църква?

Мисията на всеки, който е Христов, на всеки православен е да разкрива заблудата на „Филиокве”, заблудата за „наместничеството” на Христос на земята, заблудата за„непогрешимостта” на един обикновен човек, пък бил и той и римски понтифик.

Да се каже ясно, че разместването на Десетте Божии заповеди, всъщност е нищо друго, освен светотатство.

Но, за да отвориш очите на заблудения, трябва да го познаваш.

А няма как да познаваш другия, ако не познаваш себе си и собствената си вяра. За съжаление, българите често утоляват духовната си жажда със странен бульон от езичество, суеверие и „битово християнство”.

И всичко това се случва на фона на внушителните над 80% български граждани, гордо заявяващи се като „православни”, повечето, от които, преди да отидат „на църква”, минават през врачката. Или обратно.

Когато „православното” ти съзнание не е изпълнено със знания за вярата ти, а сърцето ти не прелива от духовен опит, се получава вакуум, който е идеална почва за камуфлажната духовност, засявана, наторявана и грижливо поливана от врачките, кукерите и среднощните ТВ-магове.

Главната вина за това е в един режим, който половин век даваше всичко от себе си, за да смачка душата на българина, и в този си стремеж надмина собствените си очаквания. Но това е друга тема, aнашата беше за пиара.

Пиарът, който е реклама. А рекламата се крепи, ако не на откровената лъжа, то поне на украсяването на фактите и „розовата” хипербола. А дали ще им се поддадем, е избор на всеки един от нас – „зрителите”.

Не може да се поддаде и да бъде излъган, само онзи, който познава сърцето си и своята вяра. 

Тихомир ИЛЧЕВ, Портал "Всемирното Православие"