.


Като малък много обичах приказки. Четях всякакви. От всички краища на планетата. С оглед на модерната терминология, бях заклет мултикултуралист. Днес съжалявам, че нямам достатъчно свободно време, за да ги препрочитам отново. След Библията (и прекрасния Милан Кундера) приказките носят най-чистата мъдрост, особено (пре)прочетени в зряла възраст. По-интересното обаче са истинските истории зад някои от най-популярните приказки. А те са далеч по-зловещи и от оригиналите на братя Грим. Просто, защото са реални, като оживял сюжет от стихотворение на Вапцаров - груби, хапещи и брутално истински. Например

"Снежанка и седемте джуджета" 
е базирана на трагичния живот на Маргарет фон Валдек, баварска благородничка, живяла през XVI век. Брат ѝ използвал за работници в мината си малки деца. Заради тежкия труд някои от тях получили увреждания и не се развили физически добре, поради което ги наричали „джуджета“. За да утолят глада си, децата крадяли ябълки от дърветата на един фермер, който пък си отмъщавал, като понякога намазвал плодовете с отрова – оттук и моментът с отровната ябълка. Мащехата на Маргарет я мразела и я изпратила в кралския двор в Брюксел, за да се отърве от нея. Там младата жена станала любовница на испанския принц Филип II. Баща му, кралят на Испания, обаче не одобрявал връзката и заповядал да отровят Маргарет, както и се случило. 

Истинската "Рапунцел"
пък се "крие" в една история от III век сл. Хр. Селски търговец от Мала Азия обожавал дъщеря си ѝ забранил да има ухажори. Когато пътувал, я заключвал в кулата на дома си. Няма източници за това как косата става важна в цялата история. Знае се обаче, че момичето приело християнството и започнало да крещи от кулата молитви, които се чували из половината град. Разбирайки за това, баща ѝ я изправил пред местния езически съвет. Те настояли той да обезглави дъщеря си, ако тя не се откаже от новоприетата си религия. Заплашили го, че иначе ще вземат цялото му състояние. Бащата се съгласил и главата на девойката била отсечена.

"Хензел и Гретел"
са живели през 1315 – 1317 г., когато в цяла Европа имало страшна липса на ресурси и ужасен глад, довели до болести, масова смърт и канибализъм. В тези години много отчаяни родители просто изоставяли децата си, тъй като не можели да се грижат за тях. По отношение на вещицата с къща от сладкиши пък се смята, че първообразът е на сладкарката Катарина Шрадерин. Около 1600-тата година тя ръководила успешен бизнес и мъж сладкар, който ѝ бил конкурент, пуснал слух, че се занимава с магьосничество. Повярвали на твърденията, озверелите съседи хвърлили Катарина в собствената ѝ пещ. 

Многострадалната "Пепеляшка",
всъщност била елитна гръцка проститутка. Сексапилната блондинка била заловена като малка от търговци на роби, които я продали в Египет. Там полагала къртовски труд. Външният ѝ вид обаче бил необичаен за онези места и ѝ спечелил обожатели. Дори господарят ѝ толкова я харесвал, че ѝ подарил чифт златни обувки. За нея чул дори фараонът Яхмос II. Настоял тя да стане една от жените му. Гъркинята имала известни церемониални правомощия, но основното ѝ задължение било да задоволява сексуално владетеля.