В чипа ще има биометрични данни, електронна самоличност и електронен подпис. По желание, последното поколение български лични карти ще съдържат и електронен идентификатор. Тази информация разбуни онлайн пространството и предизвика недоволни коментари през последните дни.

Ако не сте чели Джордж Оруел, изглежда, все пак ще „наваксате"", макар и по доста неприятен начин, изживявайки една от най-значимите му творби.

Но защо тази информация трябва да вълнува християните?

Защото ние, християните сме свободни хора - веднъж, както всички човеци с дарена от Създателя свободна воля, и втори път – като духовно преродили се в Христос, който ни уми от греха и ни направи неподвластни на смъртта. Защото Бог създава човеците, а християните се раждат впоследствие. Та, бидейки Христови и свободни човеци всичко свързано с пълното или частично, с прякото или косвено отнемане на свободата ни вълнува.

Разбира се, че в едно общество не може да властва беззаконие и нарушителите на реда и правата на околните следва да бъдат въдворявани по съответния законов ред. Затова не искам да бъда разбиран превратно. Не чертая алегории, просто разсъждавам – като гражданин и християнин - за свободата. И за нейното отнемане.

А то - отнемането на свободата – несъмнено ще е бленуван „военен трофей"" в главата нa Антихриста и победа за неговия баща Луцифер.

Но защо именно свободата?

Защото свободата е най-ценният подарък (след самия живот) даден ни от Твореца. Но най-страшното не е отнемането на физическата ни свобода. Истинската свобода е в главата и именно узурпирането на мисленето, на свободното изразяване на мислите ни трябва да предизвиква тревога.

Бенджамин Франклин казва, че „онези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност"".

Но в света на Големия брат сигурността се осветлява и продава като най-скъпа стока. А за да я получиш, трябва да престанеш да мислиш за себе си като отделна и уникална същност и да намериш своето място в системата, да се слееш с нея. В живяната дистопия на Оруел единствено системата означава сигурност.

И както често се случва в живота, реалността побеждава изкуството, „озъбеното свирепо куче"" на живота разкъсва и побеждава розовите илюзии. Така, както мускулите на Спарта победиха духа на Атина.

Защото нихилизмът и разрухата са много по-лесно постижими, от творчеството и съзиданието. Най-лесно е да унищожиш или отнемеш нещо. А свободата може да бъде отнета по много начини.

Най-страшно е, когато си я самоотнемаме.

Поклонението на мамона, „издигането"" на „култове"" и „храмове"" в негова чест е отнемане и (само)лишаване от свобода. А тези„храмове"" са именно зависимостите - във всичките им форми, които превръщат индивида в роб. Ситуират го в атмосфера на несвобода.

Подмяната, фалшът също водят до зависимост и несвобода.

Налагането на уродливото и извратеното като нормално е проформа пропагандиране на зависимост, която води до несвобода.

Превръшането на подмяната и фалша в нещо „нормално"" и„обикновено"", в имитация на рутина също води до несвобода.

И това не е поредната инфантилна теория на конспирацията, това са сухите факти. Това е реалността, в която и ти живееш, но която все още не е достатъчно отровена.

А можем ли да избегнем тоталното отравяне?

През 1919 г. в германската политика влиза един неугледен млад човек, който не буди впечатление, още по-малко респект, у някого. Само за няколко години той става лидер на партията, в която по-рано е поканен да членува и не след дълго тази партия влиза в Бундестага и обществото „свиква"" с нея и с агресивно-нестандартния й лидер и отново започва да не му обръща внимание. Докато някогашният невзрачен младеж не става Фюрер на провъзгласения от него Трети Райх и не потяпя света в хаос.

Преди години, когато печално известният английски популист Найджъл Фараж заяви пред Европейския парламент, че до няколко години Великобритания ще напусне ЕС, всички (му) се посмяха от сърце. Днес процедурите по излизането на Великобритания от съюза вече са факт и Фараж работи усилено по тях.

Както казва Едмънд Бърк, който съм цитирал нееднократно: „За да тържествува злото, е достатъчно добрите хора да не правят нищо“.

* * *

В първата част на „Сектознание"" проф. Александър Дворкин описва методите за набиране и задържане на хора, на т. нар. „тоталитарни секти"". Самият той е считан за „баща"" на това понятие. Сектите използват зависимостите, за да поставят своите жертви в състояние на несвобода и така да ги манипулират в своя изгода. И в този смисъл, всъщност всяко общество, в което властва тоталитаризъм, е секта.

Третият Райх зомбираше цял един народ „под носа"" на останалите европейски държави, чрез перфидни окултно-езотерични практики.

СССР (с неговите верни сателити) пък беше една свръх-секта, в която всички се кланяха на вожда и окултния Пентаграм, който те наричаха „петолъчка"".

Ключовите методите на всяка тоталитарна власт са да убеди населението, че поддържа обществен ред и сигурност и да нахрани дадения народ, да напълни стомаха му и след това да го приспи. А в „компанията"" на спящ човек можеш да правиш каквото си поискаш. Стига само да не го събудиш.

Любимият на много родопчани о. Атанас Аролски от село Хвойна казваше, че когато комунистите дошли на власт, видели, че могат да владеят хората, като им напълнят стомасите...

И именно това са похватите на сатаната - змеят, който дава земната си власт на първия звяр - Антихриста, а той чрез втория звяр - лъжепророка, заставя хората да повярват в него и да му се поклонят.

Но как ги заставя?

Разбира се, че никой от тях няма да се представи с истинското си лице. Защото, въпреки че всички дела на злото имат за цел единствено зло, всичко винаги се поднася скрито под плътна розова глазура.

Антихристът няма да дойде с война или насилие, той ще наложи терора си, след като вече е обладал огромна власт над човеците. Така, както и Хитлер много е държал да бъде избран легално, на избори, от германския народ. Антихристът ще се яви като борец за правда, като хуманист (тази любима „модерна"" думичка), като ревнител и пазител на нашите права, на свободата ни и когато му повярваме и му поверим правата си, ще станем обезправени, когато доброволно му (пре)дадем свободата си, ще станем несвободни.

Когато се откажем от основна свобода, за да си купим малко временна сигурност, ще загубим и двете.

Когато жертваме вечното, за да получим тленното, несъмнено ще сме губещи.

Затова небето е трудно постижимо за човешкия ум, защото не предлага красиви лъжи и розова глазура. Защото човешкият живот (противно на всеобщото разбиране) е достатъчно дълъг, за да убеди човека, че всичко се случва и приключва тук, на земята. Човешкият живот е достатъчно дълъг, за да приспи човека и да го накара да забрави за небето.

А, когато забравим за небето, ние забравяме за Бога. Тогава белегът на Антихриста ще „изгрее"" и ще изгаря нашите чела и ръце.

Но, „който има ухо, нека чуе."" (Откр. 13:9)


Тихомир ИЛЧЕВ, "Всемирното православие"