Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01.2018 02:03 - Роби
Автор: ilchev Категория: Други   
Прочетен: 352 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 08.01.2018 02:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Жители на Видин, Враца и Монтана организират подписка за отделяне от България, съобщава NOVA. Те твърдят, че искат да се присъединят към Румъния.

 

"Един от мотивите за инициативата е регионът да се спаси от корупцията в България"", аргументира се инициаторът на подписката Борис Каменов. 

 

За момента предложението е само идея и не са предприети реални юридически действия. Може да се разглежда като начин за привличане на общественото внимание към проблемите на региона, които остават нерешени с години.

 

Винаги, когато някой започне да хвали ""развитата"" и ""европейска"" Румъния към която ние – българите трябвало да се стремим и чийто светъл пример трябва да следваме си мисля, че е по-удачно българите да черпят пример от старите европейски демокрации, чиито икономики са доминиращи и до днес.

 

Както вероятно правят румънците.

 

Но темата съвсем не е за Румъния или за Северозапада. Просто подобни родни изцепки отново ни напомнят, за нас си. За това какви сме и защо каручката ни все не тръгва...

 

Защото непрежалимият робски манталитет на българина не търпи някой да е по-долу или поне наравно с него. Ние сме нещо, като обърнати наопаки нацисти.

 

Така както Хитлер не е търпял никоя нация да оспорва съчиненото от режима историческо и културно първенство на немците, сред другите народи на планетата, така и ние не търпим някой да ни отнема ""устата на топа"" и деветата дупка на кавала.

 

Всеки път, когато някой се опита да ни (по)каже, че положението ни не е чак толкова отчайващо и че има и по-зле от нас, ние като че ли искаме да изкрещим: ""Остави си ни на топа на устата и в деветата дупка на кавала! Те са си за нас, бе! Не пипай там!"".

 

Sad but true… Както се пееше в една песен.

 

Помня едно предаване на Божидар Димитров, в което темата разглеждаше юридическия статут на българите в Османската империя и дали всъщност сме били роби - като професора защитаваше тезата, че няма основание да се мислим за такива, по ред причини.

 

Та, някакъв зрител му се обади и гордо го смъмри, че посяга на свещената робия на българина. Понеже за всички било ясно, че ние – българите сме били едни от най-неоправданите и страдащи народи в пределите на огромната Османска империя.

 

Все едно не ""писмената"" на светите Кирил и Методий или ""Златният век"" на Симеон Велики – василевс на българи и ромеи, който стига до портите на Цариград трябва да ни правят горди, а това, че сме едни неоправдани и изстрадали роби, които вечно оцеляват...

 

Нещо като изкуфяла баба, която няма с какво да се похвали освен, че е… изкуфяла баба. В това ли се превърнахме? Народ от изстрадали, изкуфели бабички, които само мрънкат  и са толкова глупави, че да си изхвърлят спестяванията през терасата, но пък притежават инстинкт за оцеляване, на който могат да завидят дори и хлебарките??

Но да се върна на предаването на Божидар Димитров. Тази реплика от неговия зрител, естествено го разгневи и той го попита защо му е толкова важно, да знае, че баба му е била робиня и че е била изнасилвана, унижавана и тормозена от османлиите. И по-добре ли ще се (по)чувства, ако това беше вярно? Или по-""горд"", че е наследник на такива българи?!

 

* * *

 

Преди време в един от каналите за видеосподеляне в Интернет попаднах на клипче, което беше озаглавено ""Бай Ганьо"".

 

В него някакъв български пенсионер, обясняваше на автора на клипчето, как дъщеря му (на пенсионера) се била оженила в чужбина (мисля, че беше в Австрия) и живеела там. И как той ходел при нея и стандартът на живот бил висок, и той би доволен и т. н., и т. н.

 

До тук нищо непознато и нередно. Всеки се стреми към по-доброто.

 

Разбира се, ""по-доброто"" за всеки е различно и се определя от различни, по своята същност и генезис, фактори.

 

Но в края на клипчето съвременният бай Ганьо, след многозначителна пауза мъдро заключи, че страшното не било да си роб (по принцип), по-важното е на какъв поробител ще случиш. Тук вече поробителят – ще рече, онзи който ти отнема свободата, най-скъпото (поне, според Сервантес) вече е не просто зло, а трепетно очакван. Въпрос на късмет.

 

Ноу комент!

 

Вероятно, докато четете това всички сте тотали ънспийчлес, но се замислете колко пъти сте чували от ваши роднини, близки, познати (или непознати) подобни тези?

 

Колко пъти вие самите сте се ""хващали"", че те се промъкват и във вашия мозък?

 

Няма да говоря за Стокхолмски синдром, защото ние отдавна сме привързни дори не към поробителите си, а към робството, като такова. За българите робството е било нещо гнусно, непривично и непознато, по времето на старите, велики български канове и царе. След падането на Търновград, то се превъща за нас в начин на живот и състояние на духа, а близо половинвековният комунизъм домачква и малкото късче светлина, която е останала в робските ни душички…

 

Византийци, османлии, болшевики, сталинисти…

През всички тези години българите са били роби. Под една или друга форма.

 

Затова и една от най-""колоритните"" тези за българската история е, че сме държава на 1300 години, което чисто юридичекси е нонсенс, тъй като 7 от тези 13 века сме преминали под робство и през това време държавата България просто не е съществувала на картата на света, а народът е бил обезправен слуга.

 

Спомнете си това, следващият път, когато някой до вас се потупа в българските си гърди и гордо ""развее"" 13-вековния ""флаг"".

 

Но пък сме оцелели…

 

Е, да, но лъвовете, които са символ на нашата държава (независимо, че у нас те не ""виреят"") – всяват респект във всички останали животни. Те са господари.

 

А ние човеците, като венец на Божието творение, трябва да творим, да съз(и)даваме, ще рече да градим – понятно, не само казина, дискотеки и моУове, а и наука, култура, изкуство… Да градим собствената си история. Не робска, а горда и истинска.

 

Може би тогава робите ще осъзнаят, че в оцеляването няма нищо достойно. И че достойно може да е само живеенето.

 

Но живеенето е изкуство, както казваше един друг професор.


А то се отдава на малцина… 


Тихомир Илчев




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ilchev
Категория: Други
Прочетен: 211029
Постинги: 212
Коментари: 87
Гласове: 89
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031