Православните недоразумения, наричани от мен ""православни"" кифли са особено явление в живота на Църквата.
Те нямат пол (име, глас и памет, както се пееше в една песен). Обикновено не правят разлика между Христос и Буда, да речем, докато не се намери някой – най-често познат или приятел, да ги вкара ""за ръчичка"" в храма, в който преди това не са знаели дори откъде се влиза. Влязат ли веднъж обаче православните кифли ""избухват"" в мистическо откровение.
То е едно катехизиране (без дори да имат и елементарна богословска култура и (по)знания), то са едни водопади от (неграмотни) библейски цитати (без дори да са чели Свещеното Писание) или цитати от църковни отци, от светци, на които не могат да произнесат дори имената, но, уви, копи–пейстът върши чудеса…
Поведението в самия храм ли?
Православните кифли от мъжки пол обикновено влизат в храма (при Шефа) по анцуг, с нахакано погледче, тип ""К"во, бе?!"" минават нахакано между иконите, целуват повечето от тях, без да знаят чии са изображенията и отминават…
Те, по принцип, лесно ""отминават"" и в живота, но това е друга тема, за друг текст…
Ако говорим за православните кифли от женски пол, обаче - то е едно стенание, една драма, едни влажни погледи, един плач неутешим (и с нищо непредизвикан)…
Виждал съм някои дори да прегръщат (точно така!) иконите, пък после да гонят владиката из целия храм – защо, бе?! Да му пипнели одеждата, за здраве! О, Небеса!...
Разбира се, всеки има правото да се чувства непонятно за ближните си в Божия дом, но защо е тоя евтин патетизъм? Реве се в езическо капище или в сектантско сборище, там се изпада в транс. В православен храм се влиза смирено и нормално (тази ужасна дума), водейки със Създателя най-нормалния и естествен разговор. Или пък да поплачеш в храма – това е чудесно – ""катраните"" извират от душата навън и ти става едно леко, леко… Но това се прави насаме с Бога, а не пред всички, за да те видят какъв актьор си. Хората можеш да излъжеш лесно (ако наистина си добър актьор), но Бог – никога.
Друга отличителна черта на ""православните"" кифли е, че те използват високопарни слова, а най-любими са им ""големите"" теми. Всъщност, има зависимост - колкото е по-ленив мозъкът на дадена ""православна"" кифла и колкото е по-незапозната тя с истините и догматите на православната вяра, толкова повече говори за Божия промисъл, за ""Плача"", за ""Пътя"", по който трябвало да премине всеки един от нас и т.н., и т. н. клишета, които от устата на кифлите се превръшат в досадни и кухи фрази. Друг е въпросът, че самите кифли не проумяват, ама нищичко, от тях.
В израстъкът над раменете на тези индивиди, фактът, че са разговаряли двайсетина пъти с православен свещеник и са ревали поне пет пъти пред същия ги прави експерти и дипломирани теолози. Да не говорим пък кафенетата, след служба, какъв ""университет"" са.
Уви, старата истина, че колкото по-малко знае и по-малко е чел един човек, толкова е по-самоуверен в себе си, се оказва права. Но върви обяснявай на глупака какво е истинско знание и на мравката какво е телевизия…
Характерна черта на ""православните"" кифли е, че те обожават изповедта, въпреки че не вдяват нищичко от истинския смисъл(/замисъл) на това тайнство. Общо взето, представата на ""православната"" кифла за изповед е като на шестокласник. Вижда им се много ""куул"" и яко да коленичат в религиозно здание, в случая - православен храм, пред някакъв облечен в черно мъж с брада и да му споделят глупави случки от безсмисления си живот. Това изживяване, за православната кифла е мега-мистично, просто… А всъщност, ги потапя в един истински грях - прелест.
Ако обаче очаквате каквото и да е разкаяние или осъзнаване на греховете от тези драматични индивиди, то Вие сте едни отвлечени идеалисти. Откъде толкова мозък в една кифла?! На нея й е достатъчна ""жертвата"", че не си е сложла 5 тона грим (като на профилната си снимка във ФБ, например, където развива ""катехизаторска"" дейност копи-пействайки мисли на православни отци без дори да е да чувала за тях, камо ли да ги е чела или разбрала) за да отиде в храма. Това е нейната жертва. Това (в нейната главица) й дава и абсолютното право да е православна.
В това отношение, ""православната"" кифла много наподобява на чалгаджийка, която си е хванала за гадже рокаджия и за да прикрие жалката си, ориенталска душица навсякъде крещи, че любимата й песен е ‘’Nothing Else Matters’’ на Металика, неосъзнавайки факта, че този иначе велик хит е вгадясал дори на най-отявлените фенове на Мрачната четворка. Но, нейсе…, да продължим по темата…
Всъщност, поглеждайки сериозно и отговорно към проблема, т. нар. от мен ""православни"" кифли са, като болест за храма. Те неминуемо, в даден етап, въвличат част от ""служителите"" в храма в дълбините на своята гнусота и уродливост. Посяват душевната си грозота навсякъде, завличайки и ""жертвите"" си в своята тиня.
Ситуацията е сериозна, защото паралелно със своята ниска култура, незнание и вроден фалш кифлите, като всички паразити са доста упорити и накрая се оказва, че те са най-редовните в храма. Едва ли не, те са наследството, което ще оставим в храма, а това вече е страшно и повече от обезпокоително. И виновни май няма.
Всъщност има и това сме всички ние. Добрите и толерантни християни, които оставяме злото да си е зло, а доброто да се оправя както може. Но да си пасивен пред злото също е грях. Вярно е, че насила хубост не става и насила можеш само да вземеш - не и да дадеш и все пак…
Не оставяйте гнусотата да ""встасва"" в храма.
Автор: Тихомир Илчев
Аз няма как да ти отговоря на въпросите и понеже вещият си ти,аз ти задавам въпроси.
С това образование може пък да си полезен някъде или поне на себе си.
Ако имате някакви въпроси (и успеете да ги формулирате) с радост бих Ви отговорил. За мен няма теми "табу".
Изгубих си мисълта във Вас. :)))))
Почакайте до следващия Ви постинг,когато ме провокира с нещо. :)
Хубава вечер,Илчев. :)
