Постинг
25.01.2012 03:22 -
Смешен плач
Неотдавна специално създадена комисия в ЕС официално прие закон, с който осъди и окончателно постави знак за равенство между национал-социализъм и комунизъм и трагичните равносметки от техните ""завещания"". Бяха заклеймени и разпознати като идентични двата най-зловещи, диктаторски режима - символи на злото - през 20 век и в съвременната епоха. За пореден път Европа постъпи с отговорност за настоящите, бъдещите, но и за миналите поколения, от които поиска прошка. Гражданствеността отново беше отстояна. Как е у нас?
Преди няколко месеца по повод на една, впрочем, твърде успешна ""разкрасителна процедура"" на паметника на съветската армия в столицата ни, отново се разпали мъчно втасващата от години тема "за" или "против" демонтирането на паметниците на и от комунистическия режим. И, естественно, обичаите отново бяха спазени (или спазарени) и отново се проляха горещи сълзи по непрежалимите времена на доносите, лагерите и гаврата с трупa на свободата и демокрацията. За съжаление, в България историята спря преди десетилетия, назад в мракобесието на "’комунизЪма"’. Безвкусно сивеещи грандомански паметници величаещи комунистическата репресивна машина, още от времето на др. Сталин, са осеяли снагата на родината ни като тумори. Грузинският палач - Джугашвили подложил на нечуван геноцид и организирано клане ""собствения"" си народ, още може да се похвали със солидна доза пролетарска любов в повечето от страните, стоящи зад несъществуващата вече ""желязна завеса"". Това личи от безбройните и непокътнати призраци на злото, наречени паметници от и на социализма. Този "хуманен" и "светъл" социализъм, който взе над 50 милиона жертви в Русия и през ВСВ, и удави в кръв цивилизовани народи в Европа и по света, все още, намира своята почва и е възхваляван по най-грозен и примитивен начин.
Не, ние не се нуждаем от грозни спомени и цинична патетика. Възразявам на всеки който каже, че, макар и позорно това минало е история и паметниците му трябва да бъдат запазени като свидетелства напомнящи ни за извършените зверства и престъпления, които не бива да се повтарят. Но, нали, има учебници, съществува и т. нар. ""жива памет"" – хора изпитали репресиите на комунизма върху себе си, а и лагерите, все още, си стоят..., за щастие, вече, обитавани само от бездомните кучета. А отскоро има, дори и музеи, за почитателите на подобна история и подобно ""изкуство"". Но, не принуждавайте децата ни да живеят с тези венци на Сатаната! А и в духа на подобна логика, къде са орлите и свастиките на Хитлер? Това също е история.
Премахването на подобни артефакти не е насочено против историята, а против спекулацията с нея. Не беше далече времето когато видни български интелетуалци, самоуверенно лансираха идеята за издигането на паметник на Сюлейман паша на Шипка. Спекулацията с факти води до манипулиране на историята, а след това хората се превръщат в ненужна статистика, лесно и удобно използвана в услуга на нездрави интереси.
Преди няколко месеца по повод на една, впрочем, твърде успешна ""разкрасителна процедура"" на паметника на съветската армия в столицата ни, отново се разпали мъчно втасващата от години тема "за" или "против" демонтирането на паметниците на и от комунистическия режим. И, естественно, обичаите отново бяха спазени (или спазарени) и отново се проляха горещи сълзи по непрежалимите времена на доносите, лагерите и гаврата с трупa на свободата и демокрацията. За съжаление, в България историята спря преди десетилетия, назад в мракобесието на "’комунизЪма"’. Безвкусно сивеещи грандомански паметници величаещи комунистическата репресивна машина, още от времето на др. Сталин, са осеяли снагата на родината ни като тумори. Грузинският палач - Джугашвили подложил на нечуван геноцид и организирано клане ""собствения"" си народ, още може да се похвали със солидна доза пролетарска любов в повечето от страните, стоящи зад несъществуващата вече ""желязна завеса"". Това личи от безбройните и непокътнати призраци на злото, наречени паметници от и на социализма. Този "хуманен" и "светъл" социализъм, който взе над 50 милиона жертви в Русия и през ВСВ, и удави в кръв цивилизовани народи в Европа и по света, все още, намира своята почва и е възхваляван по най-грозен и примитивен начин.
Не, ние не се нуждаем от грозни спомени и цинична патетика. Възразявам на всеки който каже, че, макар и позорно това минало е история и паметниците му трябва да бъдат запазени като свидетелства напомнящи ни за извършените зверства и престъпления, които не бива да се повтарят. Но, нали, има учебници, съществува и т. нар. ""жива памет"" – хора изпитали репресиите на комунизма върху себе си, а и лагерите, все още, си стоят..., за щастие, вече, обитавани само от бездомните кучета. А отскоро има, дори и музеи, за почитателите на подобна история и подобно ""изкуство"". Но, не принуждавайте децата ни да живеят с тези венци на Сатаната! А и в духа на подобна логика, къде са орлите и свастиките на Хитлер? Това също е история.
Премахването на подобни артефакти не е насочено против историята, а против спекулацията с нея. Не беше далече времето когато видни български интелетуалци, самоуверенно лансираха идеята за издигането на паметник на Сюлейман паша на Шипка. Спекулацията с факти води до манипулиране на историята, а след това хората се превръщат в ненужна статистика, лесно и удобно използвана в услуга на нездрави интереси.
Президентът и Министър председателят ни ...
България отново крачи уверено по пътя къ...
Аполитична визия за България
България отново крачи уверено по пътя къ...
Аполитична визия за България
Няма коментари
